Биография
Елисавета Багряна е родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в чиновническо семейство в София.Една година живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове (1907-1908). Завършва гимназиалното си образование в София през 1910 г., след което за една година е учителка в село Афтане (днес Неделяско), където получава непосредствени впечатления от живота на българското село и на селската жена. През 1911-1915 г. Елисавета Багряна учи славянска фиология в Софийския университет. През този период се запознава с писателите Г. Костантин Райчев, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързвачов, Христо Ясенов, Йордан Йовков. През 1915 г. в списание "Съвременна мисъл" за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“. През 1915 – 1919 г. е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. През 1921 г. се връща в София и се включва в литературния живот. Сътрудничи във "Весник на жената" в. „лик“, в списанията "Съвременник" "Златорог" и други. Окончателно се утвърждава след издаването на първата ѝ книга „Вечната и святата“ (1927). По-късно сътрудничи на в. "Литературен фронт" на списанията "изкуство" "Септември" "Пламък" и др. От 1952 г. е член на редакционната колегия на списание „Септември“.През 1919 г. се омъжва за капитан Иван Шапкариев и ражда сина си Любомир Шапкарев. Умира на 23 март 1991 г. в София месец преди да навърши 98 години.